По жицата и други разкази

Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

Ще я видите, чедо, ще я видите — високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш… и ще оздравееш, чедо, не бой се…

брадата си, небръсната отдавна,

Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда.

ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.

Моканина

е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.

едро и неумело шити,