Извън редовете

безропотно да хвърлите в земята.

Затуй вий, кротките на таз земя,

ще станете прашец върху цветята.

А моята душа все тъй сама

ще легне като камък във земята.

В работите на сърцето не слушай ума. В работите на ума слушай сърцето“,

Отвращава ме човешкото късогледство и дебелокожие. Всички се страхуваме да не умрем, а сеем смърт навсякъде

да ви не стряска през нощта луната.

Да влезнете във кораба със страх,

когато Бог е пратил бурен вятър.

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

да стъпвате последни във борбата.

И своя брат, превърнат в гробен прах,

Проста мъдрост

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

защото вдигнах бунт до небесата.

За мене вие бяхте черви в прах

и никога не ви нарекох братя.

Аз простата ви мъдрост не разбрах,

Университета. Журналисти и писатели не приемам!!!“.

Никой, по никое време, под никакъв предлог, за никаква работа и от ничие име да не ми звъни и да не ме търси! Студентски книжки разписвам само в

Злото съществува и след изчезването на ДС, живо е и днес.

Но кураж и търпение, дълго търпение за всичко!“, изплува в съзнанието ми напътствието на Яна Язова

Защото не главата, а умът носи короната.