Малкото хотелче на име Коледа

– Аз съм Айрис – каза жената.

Просто ми се иска да знаех какво ще се случи

– Коледа е – каза Бейли по начин, който предполагаше, че всички нормални правила на живота не важат по време на празниците.

Но Хана се замисли дали нямаше така да прекара остатъка от живота си: да гледа как други хора намират щастието, което на нея ѝ убягваше.

Бейли толкова елегантно вършеше всичко, че нищо в движенията ѝ не можеше да се нарече невъзпитано, дори и поведението ѝ да не отговаряше на обществените очаквания.

– Знам, че това не са най-тежките проблеми на света – каза тя.

– Но са твоите проблеми – каза Люк. – И те имат значение.

Помисли си как светът винаги ни учи колко бързо се променят нещата.

Искаше ѝ се да вярва, че заслужава любов, но сега за пръв път през живота си се опасяваше, че никога нямаше да я намери и че може би не я заслужаваше.

След като изясни позицията си, тя скръсти ръце и застана като малък генерал, който установява контрол над цялата територия, която е около него.

Не бе прозвучало просто като нещо, с което да бъдат успокоени очакванията на момичетата. Отрази се в мислите ѝ, звучеше като зачеркване на възможността някога да може да постигне нещо подобно. Не разбираше защо, но нямаше да се случи.