Стихотворения

„Вредом гледате, звездици,

по света — любовта.

Дали всякъде, сестрици,

миг честита бива,

сълзи век пролива?“

Виновен съм. И оскърбена,
към мене яд ли сетиш ти,
о, знай — добре си отмъстена,
душа невинна, — и прости!

Последен път… минути бързи…
Пред мене облак се изви.
Прострях ръце, пороних сълзи,
извиках… късно бе, уви!