Дженифър Нивън

Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Какво би станало, ако всичко, което направим утре — всеки избор, който правим, малък или голям, би могъл по някакъв начин да промени нашето скапано, провалено минало. Щяхме ли изведнъж да станем други хора?

Истината, така или иначе, винаги е по-тъжна от лъжата. По-дребна и по-тъжна, и толкова по-сложна, също като реалния живот, сравнен с литературата. Също като нас.

Плаках, защото човек не разбира колко дълбоко е дълбокото, докато не се удави.

Животът е трупане на болки. Те те изпълват, спират дъха ти и мислиш, че никога повече няма да можеш да дишаш.

Кое ни наранява повече — враждебното присъствие или отсъстващата доброта?

Просто още не съм намерил нещото, към което да тичам.“

Ако не е имало начин да опознаеш тази любов, ако не е имало начин да усетиш тази любов, ако не е имало начин тази любов да те предпазва или да ти дава сили, или да ти дава кураж да преминеш през поредния си труден ден… ами тогава за какво ти е?

Може би това трябва да е достатъчно — да има един човек на света, който те вижда.

Ще се повторя: миналото не може да ни помогне в този момент. Изрази от типа „какво би станало, ако“ няма да ни помогнат да вървим напред; само ще ни теглят назад.