Аниес Дезарт

Някои сърца излизат напълно закоравели от детството. Но никой не носи траур, а се усмихва, като гледа пепелта.

Вбесявах се, че не бях си дала труда да размисля върху скромната страст на майка ми и че не бях направила нищо, а само се бях задоволила да я констатирам.

Така се обичаха те. Като същински диваци, като атлети. Не се преследваха, а тичаха заедно – понякога в една и съща посока, понякога в противоположни. Ако се срещнеха, не се блъскаха, както блъскаха другите, а се сливаха за секунда. После хукваха отново – като стрели или падащи звезди. Изчезваха и неуморно се възраждаха под ехото на бушуващия музикален тайфун.