Крис Картър

Онова, което видя, накара стомаха му да се свие. Карлос беше прикован върху голям кръст, зат­ворен в плексигласова клетка. В основата на кръста се беше събрала локва кръв от раните му. Беше само по бельо, а на главата му имаше венец от бодлива тел. Дебелите метални шипове се

впиваха в плътта му. По лицето му течеше кръв. Висеше неподвижно.

Точно пред вратата на спалнята и на около метър от задната стена от два успоредни дървени стълба висеше женско тяло. Ръцете бяха разпънати максимално, коленете, свити и опрени в пода. Въжето, с което бяха завързани китките, се беше впило дълбоко в плътта, по ръцете се виждаха тъмни ивици от засъхнала кръв. Робърт се втренчи в лицето на жертвата. Мозъкът му отказваше да осмисли какво вижда.