Александър Хрусанов

Откъм Пенините подухна лек вятър, студен, влажен и хап-лив, който се опита да намери пробив в отбраната ми. Той се отдръпна, разгромен от алкохола, месото, дебелия вълнен плат на балтона и мекия кашмирен шал; този убиец на бедните и слабите нямаше вече никаква власт над мене. Погледнах малкото местице, което навремето бе мой дом; доста дълъг път бях извървял от 1941 година.

То беше също като банкнотата от една лира, която бях хвърлил на земята, когато се скарахме през зимата; честта, както и свободата са лукс, достъпен само за хората с независими доходи, но има една граница на безчестието, нещо като водната линия на параходите, която отделя мъжеството от свинщината.